Гледай видеото
Оригинален текст
Сама не зная как дойде
внезапно този спомен.
Уж мъничък, като дете.
А като този свят огромен.
Нахлу във мене изведнъж.
Прогони всички други чувства.
И както след проливен дъжд
душата ми остана пуста.
Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.
Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.
И нека в твойта светлина
спасена от забрава страшна
Във мен изгрее пак една
забравена пътека прашна.
Една пътека и цветя,
люляни от безгрижен вятър.
И както в сън вървя сред тях
в косите със венец от лято.
Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.
Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)