Гледай видеото
Оригинален текст
Съдба за двама
И пак е нощ.
И пак е късно.
И пак за сън
не стига време.
Пак вятър лош
прозорец в мене блъсна.
И пак навън
е сънна тишина.
Един щурец
запя и млъкна.
Не знам кое
е вече време.
А тих крадец,
защо при мен замръкна?
Защо пое
и моята вина?
За теб, любов,
за мен, любов,
за двамата е общата вина.
И две съдби,
а може би
съдбата е за двамата една.
Кажи каква
ни е вината.
Нима е грях?
Или сме луди?
Часът е два.
Постой, ще те изпратя.
Не ме е страх.
От ъгъла свирни.
А птици вън
люлеят клони
и скоро ден
ще се пробуди.
Това бе сън
или това бе спомен.
Това бе плен
и някой ме плени.
(×2):
За теб, любов,
за мен, любов,
за двамата е общата вина.
И две съдби,
а може би
съдбата е за двамата една.
Текст: Богомил Гудев
Музика и аранжимент: Развигор Попов
Албум: Искам те (1984)
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада