Оригинален текст
Не знам дали при мене ти ще спреш,
но пак трепти във мене скрит копнеж.
Тъй, както вятър тих
при мен сега да долетиш.
Заспива вече вън света
и расне мойта самота.
Ела, стопли ме с малко обич.
Угасват всички светлини
и тъжно моя глас звъни.
Ела, стопли ме с малко обич.
Но само стихналият мрак
ще чуе моите думи пак.
Ела, стопли ме с малко обич.
Как тъжно е да съм сама
сред многолюдната земя.
Ела, стопли ме с малко обич.
Заключих те със таен ключ във мен.
Но аз изгубих този ключ свещен.
И как сега от там,
да те прогоня, аз не знам.
Заспива вече вън света
и расне мойта самота.
Ела, стопли ме с малко обич.
Угасват всички светлини
и тъжно моя глас звъни.
Ела, стопли ме с малко обич.
Но само стихналият мрак
ще чуе моите думи пак.
Ела, стопли ме с малко обич.
Как тъжно е да съм сама
сред многолюдната земя.
Ела, стопли ме с малко обич.
Заспива вече вън света
и расне мойта самота.
Ела, стопли ме с малко обич.
Угасват всички светлини
и тъжно моя глас звъни.
Ела, стопли ме с малко обич.
Но само стихналият мрак
ще чуе моите думи пак.
Ела, стопли ме с малко обич.
Как тъжно е да съм сама
сред многолюдната земя.
Ела, стопли ме с малко обич.