Гледай видеото
Оригинален текст
Събуждам се – животът пак започва.
Разсъмване, роса и тишина.
И аз се чувствам като тъмна почва,
в която дремят голи семена.
И слънцето полека ме затопля.
Къртиците се разиграват в мен.
И вятърът ни връчи свойте вопли,
за да заспи докрай успокоен.
Какво ли в тоя допир ще изпитам.
Позната жажда, или порив сляп.
Долавям неизречена молитва.
Дочувам думи – святи като хляб.
Какво ли в тоя допир ще изпитам.
Позната жажда, или порив сляп.
Долавям неизречена молитва.
Дочувам думи – святи като хляб.
Незнайни звуци някъде извират –
навярно самолетите летят.
И чувам : сините мотори спират
и върху мене ще се приземят.
Какво ли в тоя допир ще изпитам.
Позната жажда, или порив сляп.
Долавям неизречена молитва.
Дочувам думи – святи като хляб.
Какво ли в тоя допир ще изпитам.
Позната жажда, или порив сляп.
Долавям неизречена молитва.
Дочувам думи – святи като хляб.