Гледай видеото
Оригинален текст
Спомени за драми и измени
в късните ми сънища сноват.
Съмва се и пада върху мене
кръста на натрапчив кръстопът.
Клонести светкавици разрязват
пълния със птици хоризонт.
Призован, аз вече съм навлязъл
и вървя по жълтия наклон.
Тихото безумие приижда.
Жестове пред погледа крещят.
Боже, колко ли ме ненавиждат?
Много ли във мене се кълнат?
Аз мълча, но моят глас ридае.
Аз вървя. Сърцето ми стои.
Може би съм свършил и – накрая –
то последно ще ми измени.
Тъй изгаря суха лятна слама
и се стапя много късен сняг...
Вечер бивах прицел на измама.
Денем – на любов и ласка бряг.
Бях забрава или незабрава.
Бях сокол и стъпкана трева.
Леките успехи угнетяват
като удари, издържани едвам.
Възлите от драми и измени
се кръстосват с мъка и копнеж...
Аз вървя. И някъде у мене
свети тихо пламъче на свещ.
стихове: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов