Оригинален текст
Пътеките, пътеките на птиците,
на полуделите треви
Останаха зад нас. Уви.
И в твоите сълзи по ресниците.
Самотното, самотното ни връщане
не ще ни отведе далеч.
О, те останаха без реч
от страстни ветрове прегръщани.
Желаното, желаното спасение
при спомена, при спомена се приюти.
И с него се загърна ти –
едно невиждано видение.
Не ме търси! Не ме търси!
Загинаха сами плачът и любовта.
И оня смях, и радостта
с пътеките, с пътеките отминаха.
Не ме търси! Не ме търси!
Не ме търси! Не ме търси!
Понякога, понякога в зениците
ще пламнат, ще пламнат с таен зов –
ту изгорялата любов.
Или пътеките на птиците.
Не ме търси! Не ме търси!
Загинаха сами плачът и любовта.
И оня смях, и радостта
с пътеките, с пътеките отминаха.
Не ме търси!
музика: Александър Йосифов
аранжимент: Константин Драгнев
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015), Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов (1977)
поп естрада