Оригинален текст
Ти тръгна, ти изчезна,
а аз не попитах,
не поисках да питам
ти защо си отиваш.
И ти не попита
защо съм тъй мълчалива,
без да видиш моя вик,
спрял без глас в очите.
Припев:
Никой, никой
не ще да чуе този вик!
Скитникът вятър ще го грабне в нощта
и като птица той ще литне над света.
Никой! Никой!
Но този ням и тъжен вик
със вятъра към тебе вечно лети,
ще те намери, дето и да бъдеш ти!
Ти тръгна, ти изчезна...
И тишината
погълна любовта ни
като страшна бездна.
И сега напразно
аз след тебе викам.
Обич отлетяла
не е върнал никой.
Никой!