Гледай видеото
Оригинален текст
Памет, ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи!
Още от предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи...
И борбата имаше обреди –
кой ли първи път ги е въвел?
Пееха безбожниците млади
пред бесило или пред разстрел.
Пееха. А бяха като мене,
бяха ми връстници в оня бой.
О, веднъж ли виждах разредени
стъпките на ремсовия строй!
Вятър вя – и подвизи разнесе.
Дъжд валя – кръвта им не отми.
Чуваш ли – и в днешните ни песни
тази кръв напира и шуми...
Аз не знам проверка по-голяма.
Нямаше ни марш и ни тръба.
С истината на делата само
мереха човешката съдба.
Пареше им дланите горещи
на червени позиви жарта.
Любеха, но ходеха на срещи
не с девойките, а със смъртта.
И като орлите ненагледни
падаха от стръмни висоти...
Падналите раждаха легенди
и познахме легендарните черти.
Албум: Стари мой приятелю (1976)