Гледай видеото
Оригинален текст
Слънцето свенливо ме съблича
и облича своята душа
устните ти нежно ме докосват,
измиват моите с роса
Пролет ще ти донеса тогава
и ще те покрия със цветя.
Как не ми се иска да повярвам,
че е невъзможна любовта.
И се разбива светлината,
и я отнасят ветрове,
защото днес не ще усетя
страстта от твоите ръце.
И дъждовете ще пресъхнат
като оставена река.
Защото те не ще повярват,
че е невъзможна любовта.
А морето с приказки заспива
и целува есенния бряг.
Ти като морето не изстивай,
донеси ми шепа първи сняг.
И от лято спомен донеси ми,
донеси ми грях, но не лъжа.
Как не ми се иска да повярвам,
че е невъзможна любовта.
И се разбива светлината
и я отнасят ветрове,
защото днес не ще усетя
страстта от твоите ръце.
И дъждовете ще пресъхнат
като оставена река.
Защото те не ще повярват,
че е невъзможна любовта.
участва в албуми: Лили Иванова - Ветрове (2001)
естрада