Оригинален текст
Имам аз една мечта.
Като сянката е тя.
Вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Като с дъх неуловим
с нея винаги вървим.
Като вечен глас
все я чувам аз.
Две очи във път не стигнати
да настигна аз.
Две ръце криле размахани
да догоня в път.
Планини от лед издигнати
да стопя със глас.
И цветя от скръб повяхнали
да спася от смърт.
Туй е моята мечта.
Като сянката е тя.
Вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Нищо, нека бяга тя.
Затова е тя мечта.
Сянката щом спре,
всичко ще умре.
Не една мечта, а хиляди
сбрани във едно.
Не една любов единственна,
а всемирна страст.
Туй е тя мечтата, силната.
Ах, дано, дано
все живее в мен разлистена
и със нея аз.
Имам аз една мечта.
Като сянката е тя.
Вечно нощ и ден
бяга тя пред мен.
Като с дъх неуловим
с нея винаги вървим.
Като вечен глас
все я чувам аз.