Оригинален текст
Маргарита, Маргарита,
светла утринна роса.
Ти си чиста като свода
на далечни небеса.
И невинна и виновна,
кой ли тъмен те роди.
Маргарита, Маргарита,
ти си в моите гърди.
Ти си приказна поема.
Пълна с тъмни чудеса.
Ти – падение и полет.
И ридание и грях.
О, Маргарита…
Маргарита, Маргарита,
ти си вечната мечта.
Превъзмогнала и бога
и небето и света.
Ти си толкова далечна
и тъй близка си до мен.
Маргарита, Маргарита,
ти си вечер, ти си ден.
Ти си приказна поема.
Пълна с тъмни чудеса.
Ти – падение и полет.
И ридание и грях.
О, Маргарита…
О, Маргарита…