Гледай видеото
Оригинален текст
В мойте делници еднакви
сред житейските неща
греят като странни макове
знаците на любовта.
Но за любовта, но за вечността
годините какво са.
Викай любовта, викай нежността.
Дори сълза да носи.
Срещай любовта, срещай верността,
макар и среброкоса.
А после пак я сподели.
А после трябва да боли.
А после нека ни докрай изпепели.
И макар да не очаква
нежни взривове кръвта.
Виж, какви огромни макове
цъфнаха във есента.
Но за любовта, но за вечността
годините какво са.
Викай любовта, викай нежността.
Дори сълза да носи.
Срещай любовта, срещай верността,
макар и среброкоса.
А после пак я сподели.
А после трябва да боли.
А после нека ни докрай изпепели.
Но за любовта, но за вечността
годините какво са.
Викай любовта, викай нежността.
Дори сълза да носи.
Срещай любовта, срещай верността,
макар и среброкоса.
А после пак я сподели.
А после трябва да боли.
А после нека ни докрай изпепели.
музика: Митко Щерев
аранжимент: Митко Щерев