Оригинален текст
Думи излишни няма
само ефирна тишина.
Сякаш в града сме двама
нека побърза сега ноща.
Щом угасне залеза
с аромат на праскови
ще мечтаеш влюбено
за мен.
Ела крадецо на мъка
влез не чакай да прага
виж ноща ти помага
тя за тебе е рай.
Ела крадецо на мъка
влез не чакай да съмне
щом зората се върне
мен ще помниш до край.
Знай че не съм икона
нито земята ми е рай
мъките аз не помня
мога само, само любов да дам.