Оригинален текст
Асен Гаргов, Гергина Дворецка, Емил Коларов.
Като ярки птици в мрака,
в мрака се стопиха
думите, които времето разпръсна.
И ще прозвучи навярно много тъжно
онова, което казваш твърде късно.
И ще прозвучи навярно много тъжно
онова, което казваш твърде късно.
Припев:
Колко думи и все не мога
да им дам и душа и плът,
ала днес те обичам много, много
и изглежда за първи път.
Все тъй отминавах или пак те срещах.
Бързах да се скрия сред познанства нови.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
Припев: