Оригинален текст
А беше както винаги – дойде при мен
на вечерта с последната искра.
Мълчеше, както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.
И само закъснялото признание
витаеше тревожно между нас.
Един до друг, а страшно разстояние
поглъщаше безумния ми глас.
Както никой друг, целуваше ме ти.
Както никой друг в сърцето ми
разпалваше жарта.
И раздялата превръщаше в изгнание,
както никой друг на света.
Както никой друг, целуваше ме ти.
Както никой друг в сърцето ми
разпалваше жарта.
И раздялата превръщаше в изгнание,
както никой друг на света.
А беше както винаги – дойде при мен
на вечерта с последната звезда.
Мълчеше, както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.
Изгарях от прикритото вълнение.
Годините се сляха в кратък миг.
И сякаш за последно откровение,
откъсна се от мен сподавен вик.
Както никой друг, целуваше ме ти.
Както никой друг в сърцето ми
разпалваше жарта.
И раздялата превръщаше в изгнание,
както никой друг на света.
И раздялата превръщаше в изгнание,
както никой друг на света.
Както никой друг на света.
музика: Любомир Денев
аранжимент: Любомир Денев