Оригинален текст
Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът.
На твоята съдба, съдба голяма,
на твойта радост, радост и печал,
издигах ръст, ръст като Балката,
потъвах в селската ти кал.
Припев:
И чувам звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научила
това, което съм изпяла.
И нека утре то замлъкне,
и нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
под слънцето на нови дни.
Незнайна нека си отмина,
но твоя марш да не замре,
кога реките губят име,
когато стигат до море.