Гледай видеото
Оригинален текст
Ела, че притъмня и стана тежко -
пътеката остана без душа,
защото няма истина без грешки -
аз чакам сама, страдам и мълча...
Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта...
Изчезнаха словата, стана няма,
безкрила, охладена любовта.
Мълчах в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълчах в тъжното пространство,
ужасно разредена тъмнина...
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове -
над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове?
Ела, че притъмня и стана тежко,
пътеката остана без душа,
защото няма истина без грешки -
аз чакам сама, страдам и мълча...