Гледай видеото
Оригинален текст
Защо боли от чуждата прегръдка,
защо стрели са милите писма?
Защо, защо лети душата като хрътка,
във тъмното останала сама?
Тъгата твоя щом е поделена,
тя става мигом половин тъга.
В какво е на щастливите вината,
освен че са щастливи? Боже мой!
И свърши, свърши ли у нас човещината,
от чуждо щастие да нямаме покой,
а чужда радост щом е разделена,
тя става твоя радост на мига.
(×2):
Най-мъчно се понася чуждо щастие,
за нас е горест чуждата любов.
А щастието е Свето причастие,
а любовта е от звездите зов.
Защо боли от чуждата прегръдка,
защо стрели са милите писма?
Защо, защо лети душата като хрътка,
във тъмното останала сама?
Тъгата твоя щом е поделена,
тя става мигом половин тъга.
(×2):
Най-мъчно се понася чуждо щастие,
за нас е горест чуждата любов.
А щастието е Свето причастие,
а любовта е от звездите зов.
А щастието е Свето причастие,
а любовта е от звездите зов.
Албум: Щурче (1982)
Текст: Орлин Орлинов
Музика и аранжимент: Найден Андреев
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „Този свят е жена“ от 2010 година:
участва в албуми: Невероятно (антология) (2015)
поп естрада