Гледай видеото
Оригинален текст
Бавно ни залива морето
от сиви, тягостни дни.
Умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта, затъваме до шия в нея,
виновни търсим, за да успеем
невинни във калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева.
Стиснали зъбѝ, подават си ръка.
Не, аз не мога да спя сега!
(×2):
Аз пак си избрах тази съдба –
вечната черна овца!
Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъбѝ.
Злото ни поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас.
Браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!
(×4):
Аз пак си избрах тази съдба –
вечната черна овца!
Всеки хрупа, всеки гълта –
от преживяне душата му е жълта.
Тя е черна и вредата
е, че умее да владее светлината.
Всеки хрупа, всеки гълта –
от преживяне душата му е жълта.
Тя е черна и умее
светлината да владее.
Сложила на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас.
Черна съм сега и в профил, и в анфас.
Не, аз не мога да съм като вас!
(×6):
Аз пак си избрах тази съдба –
вечната черна овца!
Черна овца, черна овца,
черна, черна овца!