Гледай видеото
Оригинален текст
Погледни над нас
прелита птица бяла.
Страшно не е ли в нощта,
че е тя сама? Няма ли земя,
няма ли земя да я приюти? …
В този късен час
къде е полетяла?
Или търси самота.
Но дали сама може лесно тя
дълго да лети?
Знам, знам, че тя лети
с болка във нощта!
Тя е наранена.
Нейните крила така са уморени.
Любовта не е дошла
и сега в своя бяг –
търси южен бряг.
В този късен час
прелита птица бяла.
Страшно не е ли в нощта,
че е тя сама? Няма ли земя,
няма ли земя да я приюти? …
И в нощта над нас
една следа остава –
в тъмнината тя се скри.
И на две крила носи от света
толкова тъга.
Знам, знам, че тя лети
с болка във нощта!
Тя е наранена.
Нейните крила така са уморени.
Любовта не е дошла
и сега в своя бяг –
търси южен бряг.
Търси южен бряг.
Търси южен бряг.
Търси южен бряг.