Оригинален текст
Едно момиче може би умира.
Едно момиче - може би съм аз.
Сред нивите на Добруджа се свира,
приведено като пшеничен клас.
По жицата, от птици натежала,
то търси в синия небесен свод
онази чудна лястовица бяла,
която, казват, носела живот.
Припев:
Лястовице моя, моя бяла птица,
аз те чакам всеки ден.
Ти кога ще спреш на тази жица,
ти кога ще прелетиш над мен?
Едно момиче може би за сбогом
размахва в здрача своя шал червен,
а маковете шепнат колко много
момичето приличало на мен.
И към света ръце простряло
то тръгва със надежда и тъга
да търси тази лястовица бяла,
невиждана от никой досега.
Припев: ...