Гледай видеото
Оригинален текст
Все си мисля аз, че твойте думи
Са били неверни в любовта.
През онази зима още чувам
Как вали безкраен сняг в нощта.
По – добре да бяхме помълчали,
Да се чуят нашите души.
Иначе превръщат се в кристали
Думите, ако човек сгреши.
Думите, думите. Те са живот и грях.
Думите, думите. Няма любов без тях.
Думите, думите. Щом са лъжа дори
Думите, думите, скрит пламък в тях гори.
Сигурно едва сега разбирам
За какво във онзи зимен ден
Птици по стъклата ни умираха
Или твоя шепот замразен.
Думите, думите. Те са живот и грях.
Думите, думите. Няма любов без тях.
Думите, думите. Щом са лъжа дори
Думите, думите, скрит пламък в тях гори.
Музика: Морис Аладжем
Текст: Димитър Ценов
Аранжимент: Иван Пеев