Гледай видеото
Оригинален текст
Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника задъхан, вече чезнеща.
Ти, като цвете от вихрушка клюмнало
сега стоиш на моя праг трепереща.
Ела любов.за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела любов.не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.
Дай ми ти всичкия студ.
Дай ми ти всички обиди.
Искам щастлива от тук
после любов да си идеш.
Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда.
Винаги мойто лице
ще те посреща със радост.
Постой при мен, а после пак – постоплена
тръгни сред тях, почукай на сърцата им.
Че ако ти изчезнеш от живота ни
без тебе ще умре земята – цялата.
Дай ми ти всичкия студ.
Дай ми ти всички обиди.
Искам щастлива от тук
после любов да си идеш.
Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда.
Винаги мойто лице
ще те посреща със радост.
Дай ми ти всичкия студ.
Дай ми ти всички обиди.
Искам щастлива от тук
после любов да си идеш.
Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда.
Винаги мойто лице
ще те посреща със радост.