Оригинален текст
Текат през пръсти моите дни
и все ме гонят болка и страх!
Смених за злато мечтите си,
и в нощта останах тъжен и сам…
Със сърцето виждах лъжа,
но продавах своята душа!
Не чувам аз звуците на дъгата
и вече знам - сам ще пропадам в мрака!
Не мога да дишам от светлината,
на твоя свят от нежността…
И сам аз тръгвам, сам вървя
сред хора живи, но без сърца!
Ръце стомана, очи от лед!
Прегазват всичко - мачкат навред!
Със сърцето виждах лъжа,
но продавах своята душа!
Не виждам аз звуците на дъгата
и вече знам - сам ще пропадам в мрака!
Не мога да дишам от светлината,
на твоя свят от нежността…
Но ти ми даде своя странен свят,
изпълнен с нежност и доброта!
И сляп от болка протегнах длан!
Докоснах с пръсти твоята ръка……
Видях отново светлина,
Не, няма аз да умра……
Събудих се от звуците на дъгата
И вече знам - няма да диря мрака!
Ще мога да дишам от светлината,
на твоя свят от нежността…