Оригинален текст
Пустинни ветрове
бушуваха в съня ми!
и пресушиха
спомена за теб
Изгаряща печал
обгърна ме с дъха си!
И ме запрати в
странни светове!
Там нямаше любов,
там нямаше и жажда за живот...
Умираха слънца,
догаряха мечти във вечността!
От вятъра студен
изтичаше живота!
От пясъчен часовник
покрай мен...
И пепел от любов
попиваше скалите
попарени от пламъка студен...
И нямаше любов,
там нямаше и жажда за живот!
Умираха слънца,
догаряха мечти във вечността...
И някъде далеч
дочувам твоя глас!
Ала не знаех и не
помнех кой съм аз...
И сред безкрайна вечност
бродех тъжен - вечно сам!
Търсех те, но в мен бе изтрит
спомена за теб...
И някъде далеч
дочувам твоя глас!
Ала не знаех и не
помнех кой съм аз...
И сред безкрайна вечност
бродех дълго сам!
Търсех те, но бе - бе изтрит
спомена за теб...
Събудих се с вик
а ти до мене спеше
загърната в лунна светлина...
Докоснах те с ръка -
усмихна се в съня си
и нежна и прекрасна бе нощта...
И всичко бе любов
и раждаше се новия живот!
Умираха звезди,
изгряваха човешките мечти...