Оригинален текст
Е, поне за миг ме погледни,
длан подай ми и се изправи.
И сподели със мен своя страх,
отчаян си сега, умираш в самота!
Пропиляваш дните си така,
захвърли омразната игла...
Света е наш и трябва
със този страх да се пребориш ти!
Дори да те боли...
Във своя свят
сам съм си цар и всичко ти принадлежи!
Но щом събудиш се висящ -
до кофите със смет лежиш!
Измамните криле ти изгори,
повярвай в бъдещето си!
От блатото се измъкни със гняв...
И не е лесно знай,
но всичко има край!
Не погубвай бъдещето си!
Длан подай ми и се изправи...