Гледай видеото
Оригинален текст
Десет пръста се протягат,
бързат към едно дръвче.
Цветовете бягат, бягат
Тича малкото момче.
То ги гони в тия клони.
Те му хвърлят слънчев прах.
Вятърът над него рони, рони
звън след звън от своя смях.
Приказката нежна бяга.
Тича малкото момче.
В клепките му ляга влага –
тая мъка го влече, влече.
Приказката нежна бяга.
Тича малкото момче.
В клепките му ляга влага –
тая мъка го влече, влече.
То ги гони, ще ги стигне.
Те се блъскат с весел смях.
Зад дърветата се вдигат
пъстри облаци във прах!
И угасва, и просветва
над пръста едно мече.
И само, само сред цветовете
зрее малкото момче.
(...малкото момче ...)
Приказката нежна бяга.
Тича малкото момче.
В клепките му ляга влага –
тая мъка го влече, влече.
Приказката нежна бяга.
Тича малкото момче.
В клепките му ляга влага –
тая мъка го влече, влече.