Оригинален текст
На гарата ще спрем. През нас тъгата
като внезапен летен дъжд ще мине.
Сънлив перон. Пристига самотата,
но тя със влака няма да замине.
Остава тук и корени забива
във угарта под лявото ми рамо.
И разцъфтява силна и горчива,
заситена от болката на двама.
Ръката ти на качване подхващам
като за танц под свирката далечна.
Сърцето своя жребий – да изпраща
изтеглило е вече.