Оригинален текст
Мина време и подло дойде мисълта че сама си оставам
неподготвена тя мене и се върнах в живота ми трябва.
Няма кой да не спите отвън да я звъна телефона
даже без и не вярвала съм чувства ли хора.
А в самотната ми разкри че до нея деня намисля
с този свят колко много звезди до косите и черни се спуска.
По-спокойно по тези мига зная ти си отиде защото
постепенно слънцето бях и от живота.
И така ли във мене разбрах колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата за да влезеш със тебе за мен.
И така ли във мене разбрах колко песни изплаках по теб
и насън как отварям врата да влезеш при мен.
Мина време и подло дойде мисълта че сама си оставям
неподготвена тя мене и се върнах в живота ми трябва.
По-спокойно по тази мига зная ти си отиде защото
постепенно слънцето бях и от живота.
Непогалена пак ще заспя ще заспивате в мен тишината
а от вас ще поне тъга и ще счупиш ще искаш в сърцата.
И насън как отварям врата да влезеш при мен.
Коментирай
За да коментираш, трябва да влезнеш в своя профил или да се регистрираш.