Оригинален текст
Изплъзващата се следа,
отчаяно потъна в бяло,
една невярна свобода,
наречена от нас "раздяла".
Изпълва всичко, мрат звезди,
и лунен въздух се разлива,
къде си беше ли щастлива?
Умопомръкващата степ,
ме вика в тая вечер,
не зная дали при теб
или от тебе по-далече,
където птиците мълчат
и лунен въздух се разлива,
къде си беше ли щастлива?
И аз се движа слаб и сам
подир съдбата си човешка,
и вече чувствам, вече знам,
че тази свобода е тежка,
мълчат вечерните води
и лунен въздух се разлива,
къде си беше ли щастлива?
Къде си беше ли щастлива?
Къде си?
музика и аранжимент: Стефан Диомов,
текст: Павел Матев