Оригинален текст
Както морето целува брега
и ветровете в косите ни пеят,
моята песен целува сега
твойто лице, а очите ти греят.
Твоите устни целува сълза,
бързо опитвам се да я изпия.
В нежна усмивка, да преобразя
мъката твоя, от теб да я скрия.
Припев:
Питаш ли ме пак - "Колко те обичам"?
Няма да намеря думи за това...
Ти си моя бряг и към него тичам,
просто - ти си моята съдба...
Сутрин се будя и ти си до мен.
Бягат годините, тъй неусетни
винаги двама сме - ден подир ден
в зимните вечери, в нощите летни...
С тоята песен дойде пролетта.
Ти си ми слънцето, ти си луната.
В моята есен гори любовта
и разпилява цветя над земята...
Припев:
Питаш ли ме пак - "Колко те обичам"?
Няма да намеря думи за това...
Ти си моя бряг и към него тичам,
просто - ти си моята съдба...
