Гледай видеото
Оригинален текст
Събуди се Мая, отвори си телефона,
и получи дискомфорт в правовата зона.
Не беше удар, не беше и псувня,
а статус във Фейсбук със синя светлина.
Психоемоционален бил, тежък като грях,
от едно емоджи я полазил страх.
Изгуби дума, изгуби и ума —
скрийншотът влезе като мозъчна вреда.
Излезе до парка, видя сладолед,
три лева и нещо — институционален лед.
„Нямам за фунийка!“ — проплака в захлас,
„икономически ме насили тоя фейсбук днес!“
**Припев**
Страшен Фейсбук, страшен съд,
едно емоджи — държавен бунт.
Лайкът бие, постът души,
а правото в ъгъла тихо мълчи.
Страшен Фейсбук, пази се, брат,
статусът вече е счупен врат.
Не е репресия, не е контрол —
домашно насилие по протокол.
**Куплет 2**
Влиза съдия Тонева — вайбърът свети,
раздава заповеди между два куплета.
„Права ли? Свободи ли? Чакай, не така —
тук имаме дискомфорт и синя светлина.“
„Конституционен съд?“ — бегай бе, недей,
тук вайбърът решава кой какво да пей.
Фундаментални права? Това са стари неща,
щом някой се е стреснал — режем свобода.
Мирише на плашки, мирише на страх,
мирише на акт, дето пада от прах.
Мирише на имунитет функционален,
и комфорт институционален.
**Припев**
Страшен Фейсбук, страшен съд,
едно емоджи — държавен бунт.
Лайкът бие, постът души,
а правото в ъгъла тихо мълчи.
Страшен Фейсбук, пази се, брат,
статусът вече е счупен врат.
Не е репресия, не е контрол —
домашно насилие по протокол.
**Куплет 3**
После Деница влиза с талисман на врата,
против уроки, статуси и бащинска любов.
Спи със амулетче, пази я нощес
от профилна снимка и родителски стрес.
„Аз не признавам членове, принципи и норми,
щом Фейсбук ме гледа — ще правя реформи.“
От страх се разведе — но руса остана,
с Конституцията стара, легна на дивана.
Емоджито страшно, във фейса стои,
Опасно, злокобно, гледа те нали?
Не е заплаха, не е реален акт,
но мирише на насилие — като счупен врат.
**Бридж**
Скрийншот вдясно, декларация вляво,
от фактите — нищо, но звучи интересно.
Доказването спи, логиката плаче,
а правото се гърчи в съдебното шкафче.
Домашното насилие вече е вайб,
не действие, не факт, а емоционален лайв.
Икономическо било — щом сладоледът е скъп,
психоемоционално — щом статусът е тъп.
**Последен припев**
Страшен Фейсбук, страшен съд,
едно емоджи — държавен бунт.
Лайкът бие, постът крещи,
а правото в ъгъла тихо мълчи.
Страшен Фейсбук, пази се, брат,
статусът вече е счупен врат.
Не е репресия, не е контрол —
домашно насилие по протокол.
Страшен не е Фейсбукът, страшна е тъпотАта,
щом от скрийншот се ражда присъда кратка.
А ако някой пита къде изчезна правото —
кой го блокира и как.
По административна мярка е пак.