Оригинален текст
На никъде вървя по тротоара
Не отивам там и нито тука
Но вярвам ще дочакам аз трамвая,
Който да ми донесе сполука
Махат на сезоните крилата
Първо зима ще е, после лято
Чакам и не смея да помръдна
Бях коприна, но сега съм вълна
Спал съм под звездите и на пейка
Комяри завиваха ме нежно
Събуждах се от едри капки
И пак потеглях, на къде не зная
Припев:
Сто години чакам на вратата
Бях трева, сега съм кал
Объл камък съм в реката
На твоят чар съм се предал
Мръква се, звездите да са с тебе
Тръгвам си – на къде не зная
Не отивам там и нито тука
Явно, че това ще бъде краят !