Гледай видеото
Оригинален текст
Χαμένος κάπου στα στενά προς Φιλοπάππου
Εδώ που η πόλη καταφέρνει να μην βιάζεται
Στο κέντρο άρχισε ο γύρος του θανάτου, βράδυ Σαββάτου
Ένας αέρας να τρυπάει το κορμί μου
Εγώ βρεγμένος πιο πολύ απ' την καμπαρτίνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Από το πάρκο με έχει πάρει το ντουμάνι
Απ' τα μπαλκόνια γιασεμί και νυχτολούλουδα
Μια ξεκούρδιστη λατέρνα ίσα που πιάνει το Τσιτσάνη
Τόσα χρόνια κάθε βράδυ και δε φτάνει
Κάποιος θα έλεγε πως έγινε ρουτίνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Λύκος στη νύχτα η μοναξιά που ουρλιάζει
Απόψε μέχρι και ο καιρός μαζί μου τα 'βαλε
Και αφού η βροχή ποτέ δεν έγινε χαλάζι, γλυκοχαράζει
Έχουν περάσει μήνες που είσαι μακρυά μου
Και έχει θολώσει η κούκλα που είχα στη βιτρίνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Χτυπάει η καμπάνα πένθιμα του Λουμπαρδιάρη
Σα να μου λέει πως και σήμερα το χάσαμε
Έχει γυρίσει στη φωλιά του το φεγγάρι και εγώ χαμπάρι
Σ' ένα παγκάκι με τα χέρια μαξιλάρι
Με έχει δεμένο το μυαλό στη γκιλοτίνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Λύκος στη νύχτα η μοναξιά που ουρλιάζει
Απόψε μέχρι και ο καιρός μαζί μου τα 'βαλε
Και αφού η βροχή ποτέ δεν έγινε χαλάζι, γλυκοχαράζει
Έχουν περάσει μήνες που είσαι μακρυά μου
Και έχει θολώσει η κούκλα που είχα στη βιτρίνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Μα σε ψάχνω απεγνωσμένα στην Αθήνα μου
Превод
Изгубен някъде в проливите към ФилопапуТук градът успява да не бърза
Смъртният кръг започна в центъра в събота вечерта
Вятър пронизва тялото ми
Аз съм по-мокър от палтото си
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
Димът ме отнесе от парка
Жасмин и вечерна иглика от балконите
Ненастроен фенер точно като хване Цицани
Толкова много години всяка нощ и това не е достатъчно
Човек би казал, че това се превърна в моя рутина
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
Вълк в нощта виеща самота
Тази вечер дори времето ме обърка
И тъй като дъждът никога не се превърна в градушка, това е сладко
Минаха месеци, откакто си далеч от мен
И куклата, която имах на витрината си, се размаза
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
Траурната камбана на Лубардиарис бие
Сякаш искаше да ми каже, че и ние го загубихме днес
Луната се върна в гнездото си и аз съм хабари
На пейка с ръце на възглавница
Умът ми е вързан за моята гилотина
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
Вълк в нощта виеща самота
Тази вечер дори времето ме обърка
И тъй като дъждът никога не се превърна в градушка, това е сладко
Минаха месеци, откакто си далеч от мен
И куклата, която имах на витрината си, се размаза
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
Но аз отчаяно те търся в моята Атина
