Оригинален текст
Попитах днес морският бриз
защо загубих тази любов?!!
Къде ли аз сгреших?!!
С полъх студен
отвърна ми той,
навя тъга в моята душа... .
В късният час Луната изгря,
морската шир тя озари -
твоят образ, твоите очи...
Вълните реват, Луната скърби,
вятърът стене за наш`та любов,
а аз крещя в нощта, сам в нощта :
Припев:
Не късай ти моето сърце,
повярвай днес в моята любов, (х2)
върни се пак в моите нощи и дни...
Спри се - повярвай в мен!
Върни се пак в моите дни!
Спри се - повярвай в мен!
Аз често плача под дъжда -
така сълзите не личат...
Самотни нощи остават зад мен
при спомена за нашите дни...
Подай ръка на нашата любов,
вземи ключа към моята душа...
Студени устни, студено сърце...
Каква е тази маска от теб... ?!!
Спри сега тази игра...
Припев: