Оригинален текст
Накъде отиваме,
накъде пътуваме във времето -
безкрайното... .
Идваме от древността,
носим в себе си една мечта -
несбъдната...
Кръста тежък на съдбата
(обречени сме и го знаем)
до изнемога с много болка вдигаме...
Вярваме ще дойде време,
вярваме ще има слънце -
светъл път ще има в тези грешни дни!!!
Отнякъде, от вечността!
В прераждане към светлина!
А сълзите са ненужни,
болката дълбоко трябва да замре!
Ненужна е...
Трябва огън от сърцата,
силна вяра от душите
кладата да възроди...
Вековна прах да разпилеем,
отминали неща да сринем!
Вярата в светлото да понесем!
Тогава трябва да докоснем,
тогава трябва да достигнем
там където никога не сме били!
С вярата във нас,
с топлите сърца -
този земен свят ще го променим!
Утрешния ден, утрешния свят -
с нас ще е светлата съдба,
земната мечта можем да спасим!
С вярата във нас,
с топлите сърца -
този земен свят ще го променим!
Утрешния ден, утрешния свят -
може би... !!!