Оригинален текст
Тичам задъхан във тоз лабиринт,
около мене са само стени...
Кой ме подмами и кой ме плени,
просто не зная... "Тя беше сама"...
Тичам задъхан но все по-напред,
ожулен, одран - с разкъсана плът!
Сенки зловещи пробягват край мен -
дърпат ме, мачкат ме, спират - без жал...
"Дръжте го" викат след мен гласове,
аз ги проклинам и тичам напред...
Но защо...?!! (х3)
Бягам от ужас, бягам от страх,
препъвам се често в студени тела...
Тясно е вече и нямам надежда -
от тоз лабиринт никой път не извежда...
Бягам от своята злочеста съдба,
усещам в гърба си дъха на смъртта...
Но защо....?!! (х3)
Нямам надежда...
Без изход, без изход, без изход...
Сам във този мрак...
Докога ще е така...?
Докога ще бягам аз..?
Докога...
Мрак, сън...!!!