Гледай видеото
Оригинален текст
Турчин робини караше,
робини, бели българки,
най-напред върви Тодорка,
Тодорка, бяла тракийка,
с мъжка рожба на ръце.
Турчин подире вървеше
и на Тодорка думаше:
„Мари, фърли си детето".
Вървяли, що са вървяли,
стигнали гора зелена,
Тодорка дърво избрала,
разпаса колан копринен,
разпаса колан копринен,
на дърво люлка вързала,
в люлка дете турила,
люшнала и заплакала.
„Нани ми, нани, Дамянчо,
когато вятър повее,
той ше те сино, залюлей,
когато дъждец зароси
той ше те сино, окъпе,
кога кошута замине
тя ше те сино, накърми
да раснеш, да ми пораснеш.