Гледай видеото
Оригинален текст
В един прекрасен юлски ден
намръщен щъркел ми донесе бебе - ХА!
- Нима детето е за мен?
- Разбира се, че е за тебе!
Навярно сте объркали адреса,
детето може би е за съседа.
Жена ми е известна стюардеса
и няма време да го гледа ...
Ау, ау, и няма време да го гледа.
Ау, ау, и няма време да го гледа.
Другарят щъркел малко се ядоса:
Добре, ще ви направя справка.
Така, пределно ясен е въпросът,
от 9 месеца е вашата заявка.
Но аз тогава бях в чужбина,
дори жена си не познавах
и само от половин година
съм женен, другото ви казах.
Ау, ау, съм женен, другото ви казах.
Ау, ау, съм женен, другото ви казах.
Това чий подпис е тогава?
Видях - разписала се бе Марина.
Довиждане, детето с вас остава.
И щъркелът намръщен си замина.
Е, стана тя каквато стана...
Как ще го кърми тя, горката,
а на пазаря няма и хумана.
В този миг усетих аз - рогата,
поникваха решително и смело,
усетих, че момченцето ме гледа,
надвесих се над личицето бледо -
приличаше дословно на съседа.
Събудих се, навън ръмеше,
нощта бе немощна и бледа,
в обятията ми спокойно спеше
красивата съприга на съседа.
Ау, ау, красивата съпруга на съседа.
Ау, ау, красивата съпруга на съседа.