Гледай видеото
Оригинален текст
Карат ме днес в мерцедеса, по руски,
два бодигарда, и всеки с пищов.
Гледам, отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка-супер талант.
Десетокласничка в Осма Гимназия,
аз-бивш затворник и хулиган.
Ваня се казваше, казвах и Ванечка,
ходеше с дънки и къси поли.
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
Беше през зимата, срещна ни случая-
моето гадже ни запозна,
и на тавана след кратко проучване
аз я направих зряла жена.
Ала баща и го хвана амбиция-
как да опази детето от грях,
даде адреса ми, дойде милиция,
и опандизан отново лежах.
Мисля да спра ли или да отмина
тази ошмулена, жалка жена.
Глупава среща-след толкоз години,
аз я познах, тя дали ме позна?
Туй е живота, такъв е подбора,
този на воля, а друг във хендек.
Тя-поетеса, а аз-във затвора,
попаднах на хора, и станах човек.
Хайде-здравей и довиждане, Ванечка,
бързам, защото летя за Париж.
Дръж хилядарка и дай една баничка,
ресто не искам, задръж го в бакшиш.