Гледай видеото
Оригинален текст
Начало на сезона - месец юни,
море и плаж, тук - там златисти дюни,
спасител съм и мога да ви кажа -
за кратки авантюри съм готов.
Със сини панталони - тип каубойски,
изцяло татуиран, с вид геройски,
с бинокъл търся нещичко по плажа,
какво е днес спасител без любов ?!
Марина, Марина, Марина, Марина се казваше тя.
Марина, Марина, Марина, във нея открих любовта.
Почна да се дави - бързо я извадих;
тя прегърна ме и каза "I love you, I love you !".
Марина бе швейцарка т.е. вносна марка,
аз тогава също казах "I love you, I love you !".
После тя ме почерпи, аз отвърнах й на жеста,
после само тя ме черпи - щото бил съм много свестен,
и чудесно си живеем, но...
докато тръгна тя.
После беше унгарка,
после някаква германка - не е Пенка ,не е Станка
и чудесно си живеем, но...
докато тръгна тя.
И така какво да се прави,
всеки ден някой се дави,
някоя тръгва, друга пристига при мен.
Ей така е в живота,
някой си е само зрител,
аз обаче тук работя
със професия спасител,
а за мойте авантюри...
е, това е друг въпрос.