Гледай видеото
Оригинален текст
Велко:
В наше село кучета не лаят
и дори петли не кукуригат.
Хора в него вече не живеят
и дечица весел глъч не вдигат.
Няма кой за стряха да милее
и в огнище въгленче не тлее.
Припев:
Село мое, село опустело,
някога животът в теб кипял е.
Мрак се спуска тънещ във забрава
и за тебе спомен ми остава.
Мрак се спуска тънещ във забрава
и за тебе спомен ми остава.
Мамалев:
Тъжно гледам празните му къщи,
дворове със бурени обрасли.
Ветровете тежки порти блъскат,
гонят се из улиците прашни
Ветровете тежки порти блъскат,
гонят се из улиците прашни
Припев:
Село мое, село опустело,
някога животът в теб кипял е.
Мрак се спуска тънещ във забрава
и за тебе спомен ми остава.
Мрак се спуска тънещ във забрава
и за тебе спомен ми остава.