Оригинален текст
Дух един живял зад двор,
после някой го отворил
да намине от жажда и глад.
Но духът щом с радост хвръкна,
нещо явно се обърка, в познатия ни приказен свят.
Виж Снежанка, и таз добра,
до Канада се добра и за връщане не мисли дори!
Праща помощи в полет със специален самолет
за джуджетата си гладни и добри.
Червена шапчица, че тя до сто години доживя,
и върви все напред към разцвет.
От конгрес към нов конгрес дебне я вълка злочест.
За фасон нахлупил синия каскет.
Припев:
Бог високо, цар далеко.
Помежду им сам човекът.
Мъкне своя житейски арем.
Празни приказки вече не щем! Не щем!
А Ламята, тъй се случи, в реституция получи
златни ябълки - цяло дърво!
Трима братя - рекетьори
все й обикалят двора
и ще стане познайте какво.
- Хайде, Ламята,
обичаш голеви цепи и дай перата!
- Добрие!
Пусти дядо белобради пет години ряпа вади.
Покрай нея снове ли, снове котка с куче, баба с внуче.
Чакат дядо да сполучи, че целите растат с часове.
Двама безработни братя тикат в студ и пек колата,
а Неволята вътре седи. Хем са боси, хем са голи.
По-добре слезни, Невольо, и ги от помощи освободи!
Припев: (х2)
Бог високо, цар далеко.
Помежду им сам човекът.
Мъкне своя житейски арем.
Празни приказки вече не щем! Не щем!
участва в албуми: Клуб НЛО - На кокили (1997)
поп