На мач в Лондон

- И така драги телевизионни зрители и радиослушатели намираме се отново на Аеропорт София, където посрещаме нашите любимци, нашите момчета - българските футболисти. В този всенароден празник виждам как група маршисти правят четирилистна детелина - символ на българското спортно щастие. В този момент две пионерчета правят пирамида и с викове дружно “Спряли шут, смазахме ви с юмрук” пирамидата се разпада, тъй като виждам как представители на всички футболни федерации ФИФА, ФАФА, ФОФА и ФУФА заграждат нашия треньор с любопитни въпроси. Мъча се да се добера до него, с мъка стигам, ето... Пипам го, пипам го! Драга радост слушатели, телевизионни зрители! Кажете, кажете какво ви окрили в тези трудни минути да постигнете тази така желана победа?
- Разбира се, мислейки си за възнаграждението, аз мисля, че няма да е малко, но на нас ни стига любовта на всички почитатели, любовта на майка България.
- И сега една гореща молба: без да издавате шифъра на българския футбол, кажете как точно стана това?
- Всичко започна оттук, така ...

Прегърнах жена си
и куфара взех
с консерви, с колбаси
и бавно поех...

В чужбина и хляб не ядат
си мислех аз (мислех аз),
когато с ИЛ-62
аз пристигнах в Лондон.

(2) (Пристигнах в лондон)

Бе мъглив английски ден.
Дадох аз почти по здрач
интервю за този мач.
Тайно бях зелено взел
и от нашия хотел
от изискан магазин
джинси взех за моя син.

I just call to say I love you.
Посед нощ дочух аз женски глас.
I just call to say I love you.
Чуйте имам да ви кажа нещо аз...
(нещо аз, нещо аз)

- Ясно ... шаршалафам...пардон, което ще рече, за жената няма прегради, за жената няма прегради. Всеизвестна е драги телевизионни зрители любовта на мъжете към футболната игра, но аз трябва да подчертая: и жената не остава по-назад. Не случайно е разказана историята за Марта Хари. Нека си я припомним, но нямаме време за това.Нека оставим нататък да текат нещата в хронологичен ред и да видим как се е стигнало до тази скъпоценна победа. И сега, нека широко отворим очи, наострим уши, за да чуем как нататък продължава цялата тази поучителна история...

Ще ви направят клопка,
ще ви излъжат значи...
Със нестандартна топка
ще се играе мача.

..

В мафиотски кръг попаднах тук,
към Уембли разтреперан тръгнах без да кажа звук.
Уоуоу ... разтреперан ... аз.

Като на тръни бях на моя стол
и със ужас гледах как бележаха ни гол след гол.
Уоуоу ... през минута ... гол.

Щом почивката след миг дойде,
на вратаря дадох шило топката да прободе.
Уоуоу ... остро шило ... да.

От стара коза яре бях аз,
със нормална топка резултатът вече бе за нас,
Уоуоу ... победихме ... да.

..

Седем на шест,измамата бе твърде плитка.
Ликувах днес,герой излязох в трудна битка.

Пак любовта ми помогна много, много в този час.
"Ало, господин треньор, у нас", каза тя, но бързо тръгнах аз.

Чао, чао, чао, пико л`аморе
чао, чао, чао, ще се видим пак,
чао, чао, чао, пико л`аморе,
чао, чао, чао, моя слънчев бряг.

Чао, чао, чао, пико л`аморе
чао, чао, чао, ще се видим пак,
чао, чао, чао, пико л`аморе,
чао, чао, чао, моя слънчев бряг.

- Този цветен сън, драги телевизионни зрители и радиослушатели, ми бе разказан от портиера на българска федерация по футбол. Тази история никога не се е случвала, но би могла да се случи. Ако не се е случила, може да се случи. Случаи има много, и случки има много. Но това което ще се случи като случка, никой не може да предвиди!