Оригинален текст
Велко:
Във центъра на столичният град,
живял е дядо в къща със градина.
Строил я е той, когато бил е млад,
за татко, мен и нашите роднини.
Павел:
Били са явно други времена,
без тези мили хора от козлото.
Дойдоха те със истина една:
"Другарите, аре да свалим местото."
Припев:
Убото действа с указ без закон,
помислили са да живеем леко.
Така де, шумно - прашно без озон,
това не е ли грижа за човека.
Павел (говори):
И сега, другарки и другари,
след като ние решиме проблемите
на енергетиката, металургията
и екологията.
Задната главната задача,
задача над задачите бих казал е,
да започнеме едновсенародно
повсемейство строителство,
за да може до края на 1990,
айде нека е 2090 година,
всеки българин да живее
в самостоятелна гарсониера.
Ето защо, здраво да си плюем на петите
и да докажем за кой ли път,
че при социализъмът няма,
не е имало и няма да има лабаво.
Мамалев:
На мястото издигнаха дворец,
с охрана и 3-метрова ограда.
Живее тук партиен големец
за тежкия си труд като награда.
Велко:
Сега живея в "Младост"25
във блокче със стенички от хартия.
Довършвам го със личния бюджет,
тей както някога градил Илия.
Припев:(х2)
Убото действа с указ без закон,
помислили са да живеем леко.
Така де, шумно - прашно без озон,
това не е ли грижа за човека.