Ежедневие II

Оо-о-о-о, оо-о-о-о,
Оо-о-о-о, о-о-о-о,
Как си ти? [Как си ти?]
Оо-о-о-о, оо-о-о-о,
Оо-о-о-о, о-о-о-о, о-о.

Доста време мина, май че ме забрави,
трябва ли да чакам 700 дни?
Щом не ме обичаш – казвам си тогава –
„Нищо, има други хубави жени.“

Моята усмивка тъжно се стопява,
радиото пускам против самота.
После се замислям, бавно осъзнавам –
глупост е да вярвам още в любовта!

Обичам те до тук, до този мост, до тази гара!
И аз сега напук ще ида тази нощ във бара.
Обичам те дотук, дотук!

Надявам се и вярвам, че може би във бара
ще срещна много честни и истински другари...
и истински другари!

Фа-ми-фа – дънеше бенда,
сол-ла-до, сол-сол-ла-до, хей!
Сол-ла-до, исках да седна,
ла-си-ла, а-а-а!

Фа-ми-фа – хубави хора!
Сол-ла-до, сол-сол-ла-до, хей!
Пиеха тук без умора,
пих и аз!

Топъл дъжд, топъл дъжд
в мен се вля, потръпнах цял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял!

В ъгъла, в ъгъла,
седнала съвсем сама,
гледаше все към мен
най-почтената жена.

Хей, запази последния танц
за мене, за мене, за мене!
Хей, запази нещо за мен,
за мене, за мене!

С черна блуза, с виолетка –
какъв прекрасен силует!
На мойта маса я поканих
и на шега, и за късмет.

Черно и бяло тя плахо поиска...
във първият миг не разбрах.
Черно и бяло е марка уиски,
след чаша-две аз запях:

„Ла-ла-ла-ла-ла-ла-лай-ла...“

Шесто чувство имах си аз,
че ще дойде после у нас,
може би и тя като мен
търси честен човек в този ден.

Аз се мислех за хубавец,
тя си тръгна със чужденец.
Хайде, сбогом! Goodbye!

Бос по асфалта се клатя...
Как профуках цяла заплата!
Всеки келнер по-щастлив от мен се връща.

Не намерих честни другари
в тази нощ безсънна във бара,
по-добре да чакам любовта във къщи.

Оо-о-о-о, оо-о-о-о,
Оо-о-о-о, о-о-о-о,
Как си ти? [Как си ти?]
Оо-о-о-о, оо-о-о-о,
Оо-о-о-о, о-о-о-о,
Как си ти? [Как си ти?]