Оригинален текст
Сите моми (мори), дильбер Дафке,
сите моми бубай прашат,
наша Дафка (мори) дома седе,
дома седе, платно ткае,
платно ткае за дарове.
Отишла е на реката,
на реката да го пери,
да го пери, да го бели.
От дошли върли турци,
върли турци, арнаути
и на Дафке продумаха:
- Мори Дафке, дильбер Дафке,
не си, Дафке, за гяурка,
най си, Дафке, за туркина.
Айде, Дафке, на конако,
на конако, при хагата,
при хагата Зора бего,
га но си бе, дильбер Дафке,
га но си бе при хагата,
при хагата Зора бего,
та им тури турско име,
турско име Пишманлика,
Пишманлика, да си пишман,
дильбер Дафке, за Великден,
за Великден, за хорото,
за Гергьовден, за люльките.