Оригинален текст
Помня само, че беше есен,
Че беше синя, синя вечер,
Помня, че един глас чудесен,
Ни повика на далече.
Помня само, че гръм протътна,
Че мълния над нас пролази,
И, че стряха крайпътна,
От пороя ни запази.
Бе далече, на уличка непозната,
Бе далече, ний бяхме сами,
И слушахме във дървесата,
Как есенният дъжд шуми.
Помня само, че късно стана,
Че ний прегърнати стояхме,
Че дано не престане,
Цяла вечер си шептяхме.
Там далече, на уличка непозната,
Там далече, край чужда врата,
Щастливи двама, във тъмнината,
Под стряхата на любовта.
Помня само, че беше есен,
Че беше синя, синя вечер,
Помня, че един глас чудесен,
Ни повика на далече.
Помня само...