Оригинален текст
Една врата след теб се блъсна
света на късчета разби.
За връщане е вече късно.
За прошка също.Може би.
И само нашето пиано
те помни и те вика пак.
Нагарчат премълчани думи.
Разделят ни врати от страх.
Нещо скъпо си отиде,
скри се в ледения мрак.
Миг изпросен поглед свиден
или дълго чакан влак.
Един прозорец се замреже
от заскрежен букет цветя.
Един акорд суров и нежен
разкъсва моита самота.
И спомена тъй както рана
щом свечерява най-боли
кръжи над вечерта смълчана
пронизва ме с безброй стрели
Нещо скъпо си отиде,
скри се в ледения мрак.
Миг изпросен поглед свиден
или дълго чакан влак.