Гледай видеото
Оригинален текст
Дълги дни аз не исках да призная,
даже и пред себе си сама.
Колко те обичам и желая,
колко ми е пусто у дома.
Докога закачливо ще поглеждаш,
все към мен усмихнат, срамежлив.
Твоя поглед дава ми надежда,
знам, че само с мен ще си щастлив.
Припев:
Докога ще трябва да крия аз от тебе моята любов?
Не разбираш ли тук се спираш ти, чул си моя зов.
Любовта е дива стихия и за нея ти си готов,
не разбираш ли тук се спираш ти, чакаш си моя зов.
Дълги дни аз не исках да призная,
даже и пред себе си сама.
Колко те обичам и желая,
колко ми е пусто у дома.
Искам днес с любовта си да покажа,
колко са пътеките към мен.
Искам с усмивката си даже,
да те покоря и хвана в плен.
Припев:(x3)